|
|
| 03 Октомври 10, 17:25
/ Автор: От статия на Н.Петков в climbingguidebg.com
|
Подробности за ДИНАМИЧНОТО ОСИГУРЯВАНЕ |
|
В тази статия се разглеждат различни аспекти от техниките за осигуряване на водача при катерене, като фокусът е върху т.н. „динамично осигуряване” – една техника, която изисква както повече опит от осигуряващия, така и по-детайлно вникване в поведението на отделните елементи от осигурителната верига.
И аз като много други катерачи споделям максимата, че „падането е удобен начин за напускане на неудобно място”. Само че тя е вярна само ако има някой на другия край на въжето, който се държи адекватно.
При началното обучение в осигуряване обикновено се обръща внимание само върху основните техники и познания за съоръженията и въжето. След усвояването им обаче трябва да се обърне повече внимание както на поведението на водача при падане, така и на поведението на осигуряващия – както при падане, така и при самото осигуряване, т.е. при подаването на въжето и положението му в очакване на евентуално падане.
Динамичното осигуряване има две основни цели или предимства:
1. Да намали т.н. Върхово динамично натоварване1 (максималната сила на удара) в осигурителната верига. А тя е: водещ катерач - седалка - възел – въже – примки – осигурителни точки – повърхност (напр. скала) - осигурително устройство – осигуряващ.
2. Да намали ефекта „засичане на водещия”, т.е. внезапният му удар в скалата/повърхостта. (Какво е засичане и пълна липса на „динамика” в осигуряването може да видите тук: http://www.youtube.com/watch?v=5_cfMSG43tU, а тук едно яко падане при добро осигуряване: http://www.youtube.com/watch?v=W3ps_0LV3jQ, както и това: http://www.youtube.com/watch?v=BHQ9pWEG9dE, и това: http://www.youtube.com/watch?v=j00Hpc44KqU, разни падания.)
Най-честата травма, която се получава вследствие на засичането е изкълчен или навяхнат глезен – ако скалата се посрещне с крак(а). Много неприятни травми се получават обаче и на други части от тялото и главата, ако има някакво преобръщане във въздуха - най-често поради лошо/неправилно положение на въжето при воденето, съприкосновение със скалата по време на полета или пък самата поза на катерача в момента на падането е била „сложна”.
Динамичното осигуряване има и недостатък - увеличава дължината на полета. Това поражда съответно опасност от падане на земята (около първите примки, изтеглено въже и т.н.) или удар в издатина/площадка при сложна конфигурация на релефа. И в двата случая е необходима по-добра преценка от осигуряващия, което само по себе си носи рискове от неправилна преценка.
Динамичното осигуряване не е някакъв скоро възникнал термин. То е част от най-старите техники за осигуряване („през рамо”, „с полустреме” и т.н.). В днешно време става още по-актуално успоредно с възникването на новите (и все по-нови) съоръжения за осигуряване, които в повечето случаи при падане блокират въжето внезапно, без да го протриват.
При кой вид катерене се прилага динамично осигуряване?
Тук ще става дума предимно за спортно катерене, но не само. Един от митовете които съществуват е, че то се отнася само до спортното катерене. А всъщност то има по-животоспасяващо значение при традиционното и алпийското катерене. Защо?
При катерене с „несигурни” осигурителни точки2 (традиционно/алпийско/ледено катерене) най-важното нещо е тези точки да не се извадят при удар. За това тук най-важно се оказва намалението на ВДН, описано в точка 1 по-горе. По тази причина динамичното осигуряване е важно и желателно, даже задължително. То е възможно в най-пълна степен по първото въже от маршрута, под което се предполага че има достатъчно голяма площадка за движение на осигуряващия, но е възможно и се прилага и при по-малки (междинни) площадки – в тези случаи осигуряващият има поле за действие ако си остави по-дълга самоосигуровка.
При катерене със „сигурни” осигурителни точки (спортно катерене/катерене в зала/драй тулинг) ВДН е със сравнително малки абсолютни стойности9 и на преден план излиза намаляване на засичането, описано в точка 2 по-горе, т.е. катерачът да не се удари болезнено и да се травмира от удара в повърхността (скала/изкуствена стена). Динамичното осигуряване е важно и желателно, тъй като паданията са чести и травмите също. Презумпцията е, че болшинството спортни маршрути започват на удобни и широки за осигуряване места (в 99% от случаите спортните турове нямат второ въже, т.е. осигуряването е от земята).
Определения
Около „динамичното осигуряване” съществуват различни митове. Даже като че ли не се осъзнава кое точно е динамичното в този вид осигуряване. На практика всяко осигуряване е динамично по цялата осигурителна верига. За това още в началото да уточним:
Под „динамично осигуряване” ще разбираме движението на осигуряващия по време на поемане на удара от въжето и осигурителната верига, т.е. то е динамично защото осигуряващия се придвижва (пристъпва, подскача леко) в момента в който въжето се е обтегнало и така облекчава удара.
Динамично осигуряване се постига и при протриване на въжето в осигурителното устройство по време на поемане на удара. То обаче има в пъти по-малко значение, тъй като осигуряващия инстинктивно блокира устройството и е твърде опасно да се препоръчва умишлено протриване. Освен ако не се предвиди втори човек, който подсигурява осигуряващия (в тези случаи, когато се предвижда протриване в съоръжението – трябва да се предвиди използването на ръкавици – при състезания, някои акции, демонстрации и др.). Така или иначе при повечето съвременни устройства липсва такава възможност. Ще направим кратък анализ кога и колко ефект да очакваме от различните осигурителни устройства - процентите са приблизителни за относително сравнение на ефекта от протриване спрямо ефекта от движение10:
1. „Мързеливи” устройства за осигуряване – Григри, Синч и др. подобни. Те се характеризират с почти пълна липса на протриване, т.е. 0% динамичен ефект. Въпреки тази си особеност именно тези съоръжения се използват масово, защото е трудно партньора да бъде „изпуснат”.
2. Пластини. Можем да очакваме няколко сантиметра протриване през времето за реакция на осигуряващия. Около 5% ефект.
3. Осмици. Можем да очакваме по-голямо протриване през времето за реакция на осигуряващия. Около 10% ефект.
4. Протриващ възел (полустреме). От името му личи, че можем да очакваме още по-голям протриващ ефект и това наистина е така, да кажем около 15%. Има места по света където полустремето е доста популярно не само при загубване на съоръжението, но и като основно средство за осигуряване. То изисква HMS карабинер3.
5. Осигуряване през рамо. Нормално е да се усмихвате – това е един позабравен начин, който обаче е добре да се познава – заради някои аварийни ситуации. Ако разполагаме с ръкавици протриването може да е значително, примерно 30%. Преди време нямаше завършил курс по алпинизъм, който да не е задържал по този начин 80 кг хвърлени от 5 м :-)
Как да осигуряваме динамично?
На картинката отдолу е показана в общи линии техниката на динамичното осигуряване. Позицията на осигуряващия е на 2-3-4 м встрани от началото на маршрута. В момента на падането се правят пристъпвания (крачки) напред, като това съвпада с периода в който се поема удара по всички части от осигурителната верига. В момента на спиране на падането дължината на падане се е увеличила с вложената „динамика” и ударът е омекотен. При това траекторията на падане е по-плавна (с по-малка „кривина”), т.е. тя се е отдалечила от елипса описана около последна примка, като по този начин посрещането на стената (скалата) от падащия е станало под по-малък ъгъл, т.е. намален е т.н. ефект „засичане”.
Използвана е картинка от статия на Adrian Berry в сайта ukclimbing.com.
Като цяло тук не разглеждаме в подробности поведението на водача по време на падането, а само на осигуряващия. Въпреки това ще споменем, че безаварийното падане в много голяма степен зависи от поведението на падащия. Най-общо казано това включва (изредени като последователност а не по важност):
1. Ако е възможно предупреждава, че ще падне – при всички случаи осигуряващия ще действа още малко по-адекватно и това означава повече сигурност11.
2. Да пада „контролирано”, т.е. ако е възможно леко се отблъсва от скалата – особено при отвесен или наклонен терен – за да не се свлече като чувал с картофи по скалата и да се нарани. Надвесът (ако теренът е такъв) и това отблъсване правят полета дъгообразен4 около последния включен карабинер.
3. Стреми се към позиция с краката надолу, като леко ги присвива с готовност да пружинира при поемане на удара в скалата.
4. Докато още е в летежна фаза хваща с две ръце въжето с което е вързан (не това под примката!!!) и то го хваща БЛИЗО до възела. Това се прави за да не се обърне надолу с главата в момента на спиране на удара. Успехът на това начинание може да означава живот поради избягване на удар на главата (често без каска) в скалата!12
5. Посреща удара в скалата с пружиниране на краката. Все едно скача от стол :-)
Подобен контрол при падането се автоматизира и трябва да се тренира още в началото на катерачната практика.
Разликата в теглото
Винаги трябва да си даваме сметка за теглото на двамата участващи в осигурителната верига – водача и осигуряващия. Или по-точно за разликата в теглата им. По начало трябва да се избягва тази разлика да е повече от 20-25 кг.
Първи случай: осигуряващият е по-тежък съществено от катерещия (разлика 15+ кг.). При спортно катерене в този случай осигуряващия обикновено не се нуждае от самоосигуряване (привързване към земята/скалата), тъй като няма опасност да бъде „прокаран през първа примка”. Динамичността на неговото осигуряване обаче е от особена важност за катерещия, тъй като опасността от засичане на водача е непосредствена и голяма.
Втори случай: осигуряващият е по-лек от катерещия (разлика 15+ кг.). Дори при спортно катерене в този случай осигуряващия може да се нуждае от самоосигуряване, тъй като ударът може да го повдигне, забие в скалата и нарани. Или дори да го повдигне до първа примка, а това опасно удължава дължината на падане, съответно опасността от падане на земята. Има и предимство: динамичността на осигуряване, която умишлено се влага при осигуряването е по-маловажна, тъй като тя се получава автоматично от политането вследствие на удара.
Състояние на въжето
Въжето губи от динамичните си качества (способността да поема плавно удара чрез елонгацията си), т.е. става все по-статично колкото е по-старо и колкото е по-използвано13. Ако осигуряваме „статично” с подобно въже нещата стават още по-зле… Динамичното осигуряване подобрява ситуацията, но не може да компенсира износеното въже.
Еластичността временно се губи и на отрязъка от въжето, което е поело току-що падане. Добра идея е при направено по-голямо падане или няколко падания последователно, да „обърнем” въжето и да водим с другият му край.
С колко корем да осигуряваме?
Коремът при осигуряване (отпуснатото въже или slack в английския) е злободневна тема в катерачните среди. Има безброй инциденти, които се свързват както с прекалено малък, така и с прекалено голям корем.
Отпускането на голям корем по принцип не означава динамично осигуряване. Колкото е по-голям корема, толкова по-дълго катерещия ще пада преди въжето да започне да обира удара, т.е. падащият ще набере по-голяма скорост, което означава по-голяма кинетична енергия, съответно ще е по-голямо необходимото усилие за задържане. Ще е по силен и евентуален удар при не добре преценен терен - посрещане на издатина, перваз, площадка, земя.
И внимание! Има случай, в който коремът ще доведе до динамично осигуряване – когато в системата има голямо триене5.
Освен ако не се налага да се отпусне корем за да се избегне някаква особеност на релефа, коремът на въжето трябва да е колкото е необходимо за свободното движение на катерача (и по-голям при допуснато голямо триене).
Преценката е според конкретната ситуация и може да се улесни ако знаем какъв може да бъде ефектът от отпуснатото въже:
1. Коремът е необходим за да осигури свободата на придвижване на катерещия, особено когато прави динамични движения, махове встрани и т.н.
2. Коремът е необходим за да не засичаме въжето когато водачът го изтегля за да се включи в точка за осигуряване.
3. Коремът удължава падането. Понякога това е желателно (падащият да прелети покрай опасен издатък и да не бъде засечен в него), но понякога не е: скалата не е надвесена и ударът в нея става по-силен, близо до земята – опасност от падане на земята и т.н. Удълженото падане има неприятния ефект в надвес, че катерачът се озовава далече от примките и стената. Тогава следва или спускане надолу, или самоизвличане нагоре (сам или с помощ от партньора), което пък е свързано със загуба на сила. Удълженото падане променя и траекторията на падане, като привържениците на „голям корем” изтъкват това като положителен ефект6.
4. Коремът помага за протриването при голямо триене на въжето.
Както се вижда трудно е да се изведе правило „голям корем”, както и няма правило „малък корем”.
Със сигурност при включване на първа, втора (а понякога и трета) примка голям корем не трябва да се допуска, тъй като всеки удар в земята е по-неприятен и нежелателен от всяко засичане в скалата!
Как да осигуряваме с „нормален” корем и да не пречим на партньора?
Начинът е като прилагаме още малко динамика при отпускане на въжето, което не бива да се бърка с динамичното осигуряване при поемане на удара.
1. Коремът е малък, но това не означава никакъв. Примерно 50-60 см до 1 м.
2. Докато водачът се катери, осигуряващият плавно и съобразно с движението му отпуска въже през осигурителното устройство. Позицията на осигуряващия до второ включване е близо, а след това е по-далече от началото на тура (например 3-4-5 м) . Така сме готови да приложим динамично осигуряване в случай че водачът падне. (Като страничен, но полезен и не маловажен ефект се постига и по-добро предпазване от случайно отчупване на хватка или падане на камък).
3. Когато водачът реши да изтегли въже, осигуряващият едновременно с отпускане на въже през съоръжението прави чевръсто 1-2-3 крачки напред, като по този начин водачът не се засича в желанието му да получи въже. Доброто осигуряване означава водачът никога да не почувства дръпване отдолу докато изтегля въже.
4. Докато сме в позиция направили крачки напред, т.е. близо до началото на маршрута, имаме опцията да направим крачка назад ако водачът падне с изтеглено въже и е в опасана близост до земята. Така ще предотвратим удар в земята (за сметка на известно засичане естествено).
5. Когато водачът успешно се включи и на практика вече няма изтеглено въже, осигуряващия отново се отдръпва далеч от началото на тура, като прави крачки назад, едновременно с изтегляне на въже от устройството.
Това е „танцът” на осигуряващия. Той следи НЕПРЕКЪСНАТО какво става с водача!
Как да осигуряваме до първо включване?
Осигуряващият поставя съоръжението на достатъчно разстояние от възела на водача – няколко метра. Обикновено първият клин е поставен високо7. За големината на отпуснатото въже при включване на първа примка е отговорен изцяло осигуряващия, като за целта той трябва да съобрази разстоянието до точката (примката). Идеята е, че до включването може да се наложи той да подсигурява водача като при боулдър и няма да има ръце с които да отпуска въжето. След включването осигуряващия моментално хваща съоръжението и регулира до малък корем.
Как да осигуряваме при второ включване?
За безопасно включване на втора примка от голямо значение е поведението на водача. Той трябва да я включи не от ниско с много изтеглено въже, а най-добре почти от нейното ниво - тогава изтегленото въже ще е по-малко и опасността от падане на земята – също!
Осигуряващият отпуска въжето с малък корем, като непрекъснато съобразява какво ще му е поведението при евентуалното падане. Има едно наум, че ако водача изтегля въже за включването може да се наложи да направи крачка назад! Не се притеснявайте за „динамиката” и „засичането” в този случай – силата на удара около 1-ва и 2-ра примка е най-голям (поради големия фактор на падане8) и осигуряващият прави движението с тялото автоматично поради тази причина. Добра идея е да се направят няколко пробни падания в зала, където има матраци на земята, за да се усетят тези неща.
Толерантност
За каква толерантност може да става дума при осигуряването? Всъщност осигуряващия изпълнява всички желания на катерещия. И в този смисъл е редно ако двама партньори не са се „сработили”, осигуряващия да попита катерещия с какво съоръжение и как иска да бъде осигуряван – „по-статично” или „по-динамично”, с по-малък или с по-голям корем.
Също така да не си говорим с другите наоколо докато осигуряваме, дори ако си мислим че сме „непогрешими” и „опитни”, тъй като това никак не спомага за качеството на осигуряването, не е успокоително за водача и той вместо да се съсредоточи в катеренето, си мисли дали няма да го изпуснем или засечем. Така че разговорите – на по бира!
Автор: инж. д-р Николай Петков
-------------------------------------------------------------------------------
1 Върхово динамично натоварване (ВДН). Малко обяснение на този термин, който с това наименование се е наложил в българския главно от книгата на Петко Недков (вж. източниците на края), а в английския е Maximum impact force (максимална сила на въздействие), (вж. също http://en.wikipedia.org/wiki/Fall_factor#Maximum_Impact_Force). Енергията на падане, т.е. тази енергия която трябва да погасим за времето на задържане на удара в осигурителната верига, е равна на G*H, т.е. тя е право пропорционална на теглото на падащия катерач и на дължината на падането. Хубаво е да се разбере, че дължината на падане ПРЕДИ да започне задържането му, има съществено значение за всичко което се случва след това. Нека отбележим с A работата, която се извършва в осигурителната верига за спиране на падането. В момента на спирането, т.е. когато скоростта става равна на нула, цялата енергия на удара се поема от свършената работа, т.е. става изпълнено E = A. В началото на задържането скоростта е най-голяма, а силата върху катерачите и осигурителната верига е нула, в момента на спиране на падането е обратното: скоростта е равна на нула, а силата е максимална. ВДН е максималната сила на динамичния удар, която понасят катерачът и осигурителната верига в момента, в който падането е спряно. От тук лесно се вижда, че колкото въжето което използваме е с по-голяма елонгация (разтегливост, еластичност), толкова по малък максимален удар ще има в осигурителната верига. Целта на динамичното осигуряване е да „добави елонгация” в системата за осигуряване и по този начин допълнително да намали ВДН.
2 „Сигурни” и „несигурни” точки при осигуряването са твърде разтегливи понятия. Все пак ще приемем, че спортните маршрути са екипирани със „сигурни”, т.е. дълготрайни фиксирани точки, поставени по специална технология от опитен екипьор. Под „несигурни” ще разбираме скални клинове, които намираме по маршрутите и не знаем колко са здрави, или пък поставени от нас „джаджи”, които държат само в определена посока на натоварването или пък зависят от качеството на скалата, микроструктурата и микрорелефа в който са поставени. Понякога добре поставени тези точки се доближават по надеждност до „сигурните” точки.
3 HMS карабинер. На малко хора е известно, че навлезлия в практиката термин „HMS” за карабинера, който задължително се използва с всяко съоръжение за осигуряване, идва именно от употребата на полустреме. HMS идва от немски: Halbmastwurf-Sicherung (Halb - полу, Mast – мачта, Wurf – хвърляне, Sicherung – осигуряване). Или карабинер, който е пригоден за осигуряване с полустрме :-). Съвременните карабинери от този вид са индивидуално тествани.
4 Кривата на полета при падане е сложна и далеч от идеализираната, тъй като може да има съприкосновение в скалата след началото на падането. Дори такова да няма - също. Тогава тя започва да се променя от наличието на триене в системата, особено ако то е по-голямо, а след това и от разтягането на въжето и движението на осигуряващия.
5 Триене в осигурителната верига. По принцип то винаги съществува, тъй като въжето се протрива от една страна в карабинерите на примките поставени в осигурителните точки и от друга в самата скала покрай която се „влачи” от водача. По принцип то е крайно нежелателно за водача, тъй като той и без друго трябва да носи килограми въже и инвентар движейки се нагоре, а допълнителни грамове или килограми от триене може да означава непреминаване на маршрута. В алпийското катерене, а понякога и на дълги спортни маршрути, с цел да се ограничи триенето се използва двойно въже с подходящ начин на включване. Използват се и достатъчно дълги примки в критичните „шахматно” разположени точки или намиращи се във вдлъбнати части от маршрута. И за да стане картината съвсем забавна, триенето помага за абсорбирането на енергията на удара (това е положително), но в някой случаи увеличава опасността от „засичане” на падащия (това пък не е...).
6 Удължаване на кривата при отпуснат корем. Удълженият полет променя кривата на падане, като води до това, че в момента на началото на „засичнето” (това е момента в който въжето се обтяга), падналия се намира по-далече от скалата (само в надвес!) В тази фаза на падането обаче, когато въжето се обтегне, смекчаването на удара се постига с динамичното осигуряване, като кривината която засича катерача в скалата се намалява в периода в който въжето се разтяга. Ето тук има интересна дискусия по темата. Моето убеждение е че излишния корем носи повече рискове отколкото ползи и доброто динамично осигуряване е достатъчно за смекчаване на засичането. (Разсъжденията по-горе и в линка не касаят случая на умишлено отпускане корем за прескачане на опасен скален участък от падащия).
Като допълнение ето малко сметки за сравняване на фактора на падане8 (от него зависи ВДН, съответно силата която ще се разложи по посоката на „засичане” на падащия):
Случай „малък корем”
корем- 1 м, разст. до последно включване – 10 м, разст. от там до точката на падане – 5 м
фактор на падане = (5+5+1)/(1+10+5) = 11/16 = 0.687
Случай „голям корем”
корем- 4 м, разст. до последно включване – 10 м, разст. от там до точката на падане – 5 м
фактор на падане = (5+5+4)/(4+10+5) = 14/19 = 0.737
Извод: по-големият корем е довел до по-голяма сила, която ще се разложи по посока на „засичането”. Тъй като ъгълът ще е по-благоприятен (поради удължената траектория) – вероятен приблизително еднакъв краен ефект.
7 Първи клин при спортни маршрути. Когато видим високо поставен първи клин на спортен маршрут не бива веднага да започнем да мрънкаме. Обикновено има причина. Каква може да е тя?
1. Сигурност - високо поставен първи болт означава по-малка вероятност от падане на земята при включване на втора примка. Ако се постави ниско – това означава още няколко близко разположени точки веднага след първия – за това обикновено екипиращия гледа да разположи разумно високо първата точка.
2. Естетични или екологични съображения. Има места по света, където е забранено поставянето на постоянни клинове до опредена височина над земята. Изобретени са различни удължители за включване на първата примка (stick clipping: http://www.chockstone.org/TechTips/Stick.htm, http://www.rockclimbing.com/Articles/Gear_and_Reviews/Stick_Clip_Tricks_for_Sport_Climbers_875.html).
В днешно време етиката на свободното катерене взе да допуска да се започне маршрута с предварително включена първа примка (pre-clipped first quckdraw), особено ако катеренето до нея е опасно, терена под маршрута също и „боулдър” осигуряването не върви. Ако сте по-нисък катерач и малко не ви достига – не се срамувайте да помолите някой по-висок да ви включи първата примка. Това което има да покажете се намира нагоре по маршрута…
8 Фактор на падане (http://en.wikipedia.org/wiki/Fall_factor) - отношението L/R, където:
L - дължината на падане на водача до момента в който въжето започва да поема удара;
R – дължината на въжето между осигурителното устройство и водача към същия момент;
От този фактор зависи ВДН и е най-голям около 1-ва и 2-ра примка.
9 При наскоро направеното изследване в НСА (http://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=3834) се потвърди предположението ни за на практика ниски абсолютни стойности на ВДН в горните части на осигурителната верига (след 3-4-та примка). Стойности от 150-300 кг се понасят лесно както от катерачите, които се предполага че са със съвременна и подходяща седалка, така и от осигурителните точки, които при спортни маршрути са със значително по-голяма здравина.
10 Протриващи свойства на различните съоръжения за осигуряване. Липсват подробни изследвания, подкрепени с тестови данни, или не са достигнали до нас. Добра идея е да се направят такива.
11 Предупреждението за падане при труден спортен тур може да липсва, тъй като и без друго е ясно, че се катери на границата на падане. В други случаи обаче е удачно, особено ако видимостта е ограничена, като формата може да е „Внимавай!” в началото на критичен пасаж, или „Падам!” в момента на падане.
12 Има случаи на травми на ръката от хващането на въжето, но те са вследствие на това, че въжето не е хванато близо до възела. Ако се хване далеч от възела е възможно протриване и даже още по-тежки травми поради усукване на въжето около китката или някой пръст…
13 Динамични качества на въжето през периода на изпозлването му. Намаляване на еластичността в процеса на стареене и износване на въжето се дължи на намаляване на "смазването" между нишките, както и изменение в структурата им. Учудващо малко публикации, подкрепени с резултати от тестове, има на тази тема, особено по отношение на износването. Въпросът е засегнат в тази статия: Physics for Cavers: Ropes, Loads, and Energy. Има данни и за увеличаване на елонгацията, най-вероятно в крайната фаза на амортизация преди "разпадане". Добра идея е да се направят по-сериозни тестове.
Използвани източници
Belaying technique and soft falls, Björn Strömberg
http://www.8a.nu/?IncPage=http%3A//www.8a.nu/articles/ShowArticle.aspx%3FArticleId%3D4005
Dynamic Belaying for Sport Climbs, Adrian Berry
http://www.ukclimbing.com/articles/page.php?id=1844
Tricks For Advanced Belaying, Adrian Berry
http://www.planetfear.com/articles/Tricks_For_Advanced_Belaying_1091.html
АБВ на техниката на единичното въже, Петко Недков, Медицина и физкултура, София, 1983 г.
Изследване зависимостта между статично и динамично осигуряване, Станимир Желязков, Димитър Павлов
http://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=3834 |
|