|
|
|
| 23 Април 09, 00:00
/ Автор: Mitaka
|
| Тренировачен лагер в Пирин |
| В.ВИХРЕН
Митко , Цецо , Жоро и Роската на 22.04.09 тръгнахме към Пирин с идеята да катерим по северната стена на в.Вихрен.
Купихме всичките хранителни запаси от гр. Банско По пътя след курортното градче към хижата заваля сняг и излезна слаб вятър . Върнахме се за да купим вериги за голфчето :) защото беше с летни гуми. след 2 часа лудо търсене намерихме това което ни трябва. Тръгнахме нагоре и на средата на пътя кум хижа Бъндерица спряхме с намерение да тръгнем пеш. Пътя стана с много дълбоки коловози и колата нямаше как да продължи нагоре. Докато сваляхме багажа мина бус , но не спря на вдигнатия ми палец , след 5мин мина втори който спря и ни закара до хижа Бъндерица. Влезнахме вътре пихме по-един чай, а Жоро и Цецо хапнаха и по един фасул ( които приличаше на грах ) . Като казахме на хижаря , че сме тръгнали към заслона на Големия Казан и че ще катерим северната стена на в.Вихрен следващия ден , се опита да ни убеди да останем в хижата и да тръгнем на сутринта. (Честно казано си мисля , че се опитваше да ни вземе парите за нощувка и си личеше фалшивата загриженост.) Тръгнахме по пътя за хижа Вихрен като на първата лавина трябваше да тръгнем по ръба към прямката на Джамджиев ръб . От там щяхме да се спуснем към заслона . След15 минути ходене в дълбокия , пресен и все още сипещ се от небето сняг , решихме , че с тези тежки раници и като се имаше в предвид слабата видимост ще е по-добре да спим на хижа Вихрен. И така след още 30 мин. се озовахме в столовата на хижата , където ни чакаше само едно дебело ,пухкаво и прегладняло коте . Бързо стопихме сняг на газовите котлончета , които носехме с нас.(Незнам защо решихме да топим сняг като имаше течаща вода в тоалетните ) Напалихме малката печка, направихме чай и гъбена супа. След като хапнахме единодушно решихме , че ще спим в столовата на хижата. Цецо и Жоро събраха по две маси на които спаха и двете нощи. Аз си домъкнах една пружина от спалното помещение на първия етаж и я сложих на четири стола ( Много удобно легло стана ) . Роската донесе един дюшек и го сложи направо на земята. Така леглата ни бяха готови и нищо друго не ни оставаше освен да си легнем в спалните чували още в 18:00. Цяла нощ чувах вятъра и си мислих че на сутринта няма да можем да тръгнем заради бурята . В 06:00 на 23.04.09 чух :
- Брат ставай , ставай закъсняхме , знаеш ли какво е хубаво времето вън-това беше Цецо.
– Печката вече беше запалена от Цецо,а с котлончето Роската топеше сняг за чай. Към 07:00 тръгнахме към върха, като искахме да минем през заслона на Големия Казан и там да преценим дали ще можем да направим някой от туровете на северната стена. Тръгнахме по ръба на първата лавина,след двучасово изкачване стигнахме до премката на Джамджиев ръб. Имаше плоча на скалата на загинали алпинисти . От северната страна на 2 метра по-надолу започваше парапет , по който тръгнахме да траверсираме . След тридесет метра парапета се загуби под дълбокия сняг . Продължихме без него Цецо правеше партина, аз бях зад него след мен беше Роската и накрая Жоро .Решихме да тръгнем към Джамджиев ръб, след стотина метра ръба се промени коренно, от пешеходен се превърна в алпийски. Качихме се до едно седло ,сформирахме се по двойки и започнахме катеренето. Беше трудно изкачване по гребена на Джамджиев ръб . Катерихме на френска свръзка и в 18:30 бяхме на върха от където се обадихме на най-близките ни хора. Бяхме свършили водата преди четири часа комбинирано с умората , падащата мъгла , и късния час ни накара да слизаме по най бързия начин от върха. (- Пързалянето по склоновете на върха освен метод за бързо предвижване си беше и голямо забавление ) В началото другите бяха против, но бързо си промениха мнението.
– В 21:00 влезнахме в хижата и си направихме литър ароматен чай. (Толкова сладък чай не бях пил скоро , сипвахме в чашката от термоса , слагахме сняг,за да изстине след което пиехме и пиехме , докато не го изпихме всичкия).В 21:00 влезнахме в хижата Сготвих супа от гъби и предварително запържена наденица.(- Стана много вкусно) Изпихме още по литър чай и си легнахме.(-Усещах силна дехидратация затова си приготвих вода до леглото , която изпих през нощта.)
Неможах да спя нормално ,постоянно се въртях в леглото може би от умората ,незнам. Точно в 02:33 чух котето да мяука някак си измъчено , след което отекнаха в тишината стъпки. Помислих си : (- Това е някои горски хищник , който гони котето!) Точно когато мислих да стана ,за да прогоня хищника видях светлина от челник. (С усмивка на лице прошепнах: Най-големият хищник на земята ) Хората бяха скиори еколози тръгнали да снимат една преобърната моторна шейна някъде под връх Вихрен! Голямо беше учудването им като видяха че сме спали в столовата на хижата . Поканихме ги на топло и ги почерпихме по един чай.Като събрахме багажа и оправихме столовата тръгнахме към колата. По пътя надолу се къпах в реката за тонус , колкото и да ги карах, никой не ме последва .Вървяхме много бързо и след час и половина стигнахме до колата. Някой се беше опитал да ни краде виригите от колата ,но безуспешно . Отново шофьори бяха Роската и Жоро . Понеже бяхме прегладняли решихме да хапнем по нещо в Гоце Делчев . Жоро предложи :
- Искате ли да се топнем в Бяло море?
Нямаше възражения и внезапно вместо към Смолян тръгнахме към Кавала. На границата гърците тръгнаха да ни проверяват багажа, но като видяха колко е много и че сме алпинисти ни оставиха на мира . За около един час и тридесет минути стигнахме Кавала (-Много красиво място с палми , маслинови и портокалови дървета) . На плажа бяхме близо 40 минути Къпахме се, бягахме по плажната ивица за тонус и пиехме българска бира.На връщане се отбихме до една крепост с анфитеатър , искаха ни по три евро , но като видяха че имаме само български пари ни пуснаха безплатно .Това обаче не ни стигаше и затова решихме по пътя към Смолян да минем през с.Огняново където имаше минерални извори. В 20:00 вече плувахме в един от откритите басейни . След два часа къпане седнахме в една местна механа, където хапнахме обилно . Пътя до Смолян не си го спомням много добре ,защото почти веднага след потеглянето ни заспах. Прибрахме се в 1:30 с което приключи нашето пътешествие !
Но не и за мен , нямах ключ за в къщи ! Купона продължи до 02:30 след което заспах сладко , сладко в мекото легло.
|
|
|
|
